Иво Христов: Управленската програма съдържа доста нови идеи, част от тях радикални

Програмата не може да бъде приета като разписан график за действия, тя създава хоризонт на усилието, заяви вицепремиерът Иво Христов пред БНТ.

"Признавам, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. Една програма не може да бъде приета като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието.

Има множество нови идеи - някои радикални, като реформа на Конституцията, а също и промяна на икономическия модел. Ние сме изчерпали сегашния икономически модел.

Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75% от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие. Ние предлагаме да заложим на икономика с висока добавена стойност, на насищането на българските индустриални паркове с нови инвеститори."

За олигархията и разграждането на олигархичния модел вицепремиерът заяви:

"Борбата за деолигархизация започна. Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори.

Има случай на фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата.

Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки. Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка. Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност. Хората очакват бързи резултати, които, обяснимо, и ние бихме се радвали да ги постигнем бързо. Но това изисква постъпателни усилия, промени в законодателството, административни мерки, кадрови промени."

За чуждестранните инвеститори Христов коментира:

"Към инвеститорите мога да кажа, че в България вече има стабилна политическа перспектива за 4 години напред. Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите. Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират.

За икономическата свобода на българина и гарантирането на кешово плащане вицепремиерът заяви:

"Конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода. Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи. Това е елемент на икономическата свобода. Дигитализацията на разплащанията е неизбежна. Това е технологичен процес. Същевременно съхраняването на свободата е приоритет. Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици."

На въпрос каква е външната политика – амбивалентна и противоречива или балансирана и мултивекторна, той уточни:

"Да е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам. Аз по-скоро виждам опасност от това Европа като общност да изпадне в изолация. И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия."

За президентските избори Христов коментира:

"Изборът е между нормално и ненормално. Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България е духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци."